Човека и... бирата

Galleon craft beer

Galleon

Пейл ейлът (светъл ейл) е стил, който се налага в България едва в последните година-две. Но има много по-дълга история.

За първи път през 1642 г. се споменава за добив на кокс като гориво за печене на малц, заради качествата му при горенето да не отделя сажди и дим. Дотогава пивоварите на Албиона са пекли малца, подклаждайки торф и дърва, което дава опушен характер и кафяв цвят на зърното. Докато коксът дава по-светъл цвят на малца, без да се долавя димът.

За „пейл ейл“ обаче става въпрос чак пред XVIII век. За първи път се споменава през 1703 г., а от 1780-а влиза в масова употреба. Но в началото на XIX век пейл ейлите са се отнасяли към битърите. Стилът навлиза по-масово, благодарение на пивоварни като Bass & Co, които използват „светли“ малцове, приблизително от 1887 г. Техните ейлове, както и останалите от Бъртън-он-трент са се отличавали с високо качество, като за това голям принос има и специфичната местна вода, която е твърда и минерализирана, с високи нива на сулфати. Ейловете от Бъртънска вода се отличават с бистрота и могат да се охмеляват на много по-висок градус, отколкото ейловете, правени с карбонизираната вода в Лондон.

Затова по-късно, когато технологиите напредват, пивоварите от останалата част на Англия започват да обработват водата си така, че да бъде като реплика на тази от Бъртън-он-трент, а целият процес е наречен „Бъртонизация“.

В този период Индия продължава да е „Перла в короната“ на империята с многочислено военно и цивилно британско присъствие там. Присъствие, жадно за бира. Климатът там обаче не е позволявал да се вари бира по технология с отлежаване. Ранните опити за доставка на портъри и стаутове не успяват, заради дългото разстояние от Великобритания и температурните вариации. Тогава през 1790 г. Джордж Ходжисон от лондонската Bow Brewery измисля рецепта за пейл ейл с по-високо алкохолно съдържание и повече вложен хмел. А хмелът и алкохолът са известни с консервиращите си качества. В резултат бирата пристигала в Индия запазена, но с по-силен и хмелов характер от обикновените.

Така навлиза стилът „Индия Пейл Ейл“ (IPA), който бързо става популярен.  В пивоварната история се помни случай от 1827 г., когато кораб, отправил се на далечно плаване с бурета IPA на борда, търпи бедствие в Ирландско море. Товарът е спасен и продаден на търг в Ливърпул, което дава възможност на вътрешния пазар да опита за първи път „Индия пейл ейл“. Стилът става моментално хит и не след дълго IPA започва да се произвежда за местно ползване, като дори придобива своята популярност и в континентална Европа.

087 982 4000